Като член на Академичния дискусионен клуб участвах активно в изготвянето на следното мнение:
   

МНЕНИЕ

от Академичен дискусионен клуб относно документа на МОН

„Национална стратегия за развитие на научните изследвания”

 

Документът на МОН „Национална стратегия за развитие на научните изследвания”, който се появи преди няколко месеца, вместо да предизвика съдържателни дебати с участието на институциите за които претендира да е създаден,  доведе до обществен скандал, отразен с голямо удоволствие от редица медии, благодарение на няколко обществени дезинформатори, наричащи се политолози.

 

Академичният клуб счита, че Национална стратегия за развитието на науката в България трябва да има, и надявайки се “страстите вече да са поутихнали”, иска да сподели своите принципни виждания както за този материал, така и за неговото превръщане в стратегически документ.

 

За необходимостта от национална стратегия се говори от поне 10 години. България влезе в ЕС преди 2 години, така че е доста неподходящо подобен документ да бъде предложен и приет от едно правителство в последните месеци от управлението му, а както чуваме, в момента точно това се прави. Националната стратегия трябва да се изготви от експерти и да се въведе в началото на едно управление. Като се има предвид, че след няколко месеца ще има правителство с четиригодишен мандат, сега е моментът експерти на институциите които провeждат, регулират и отговарят за научните изследвания в България (например БАН, СА, големите университети, МОН, МИЕ, ВАК, НАOА, Съюз на учените) да изработят и приемат с консенсус стратегията за следващите 10 години.

 

Материалът на МОН може да послужи като уводна мотивационна част на бъдещата стратегия, защото в 31 от общо 48-те страници на стратегията, (Глава І. Общи положения  и Глава ІІ. Състояние и проблеми на научните изследвания  в България) са представени преведени на български език анализи за състоянието на науката в Европа и света. В тази част фигурират и данни за България, тъй като от 2 години тя е член на ЕС.

 

Същността на стратегията (Глава ІІІ. Основни цели и мерки за развитие на научните изследвания в България), т.е. действията от страна на държавата за доближаване до показателите посочени от Европейската общност, са описани в 17 страници, от които в 4 са формулирани националните научни приоритети, които правилно са взаимствани от Европейските. В останалите 14 страници са формулирани цели и индикатори по следните 6 основни въпроса: Финансиране на науката, Научно-изследователски институции, Научни инфраструктури, Политика по отношение на учените, Система на оценка на качеството, Взаимодействия между науката и бизнеса (по 2 стр. на тема). Тези страници са изпълнени с общи фрази и неаргументирани предложения, които звучат повече като лозунги, отколкото като решения.

 

Макр че Глава ІІ е озаглавена “Състояние и проблем на научните изследвания в България”, тя:

·        Дава интересни статистически данни по различни показатели, които изграждат картина за състоянието на науката в света и в ЕС, в т.ч. и в Бълария

·        Определя стратегическите цели на Европейската научна политика, които естествено трябва да бъдат възприети и от България.

В тази глава е направен неуспешен опит за обясняване причините поради които България е все на опашката в статистическите данни. Анализ е необходим, но той трябва да се прави, за да се търсят механизмите за подобряване на показателите, а не оправдание за несвършена работа. Ето няколко примера:

 

1. ЕС поставя пред държавите членки задачата да увеличат разходите за изследване и иновации до 3% от БВП до 2011 г., като поне 2% да се осигурят от бизнеа. От 27-те членки на ЕС  по разходи за научно-изследователска и развойна дейност (данни от 2005 г.), България е на 25 позиция. Макар че Румъния е малко по-назад по общи разходи, тя има по-добри показатели в частните разходи. Това което е обезпокояващо е, че докато Румъния предвижда през 2010 г. 4,5 пъти увеличение (1,8% от БВП), с което ще изпревари доста европейски държави, то България изобщо не е формулирала своите цели. Оправданието за този факт, който показва липса на политика за насърчаване на научно-изследователската дейност, е “отсъствието на съгласие за насоките на изследванията у нас, което да намери отражение в национален стратегически документ”. Само че най-успешните научни звена у нас повече от 12 години работят по Европейски приоритети учствувайки в проекти на 4, 5, 6 и 7 Р.П. Както е отбелязано в друг раздел на този дкумент, проектите в 6 РП са 341 на стойност 40 млн евро, а в  7 РП те са вече над 180. В 6 Рамкова програма ЕС постави България на І-во място по усвояване на европейските субсидии: при членски внос 17 млн. евро учените “изработиха” много повече (в този документ е отбелязана цифрата 40 млн евро), за което страната ни получи не само официални поздравления, но и намаление на членския внос с 3,2 млн евро за стимулиране на българската наука (заседание на Народното събрание от 15.09. 2006 г.). Този факт обаче никъде не е отбелязан.

 

И така, приоритетите са ясни, така че това не може да бъде аргумент за липса на стратегически цели по отношение субсидиите за наука. Те са добре формулирани и в Глава ІІІ на документа. Като се има предвид нарастването на субсидиите на Фонд Научни изследвания и Национален иновационен фонд, няма да е толкова трудно дори не да се прогнозира, а просто да се изчисли нарастването на публичните разходи за НИРД. За да нарастнат обаче частните разходи, както препоръчва ЕС, е нужна национална политика за насърчаване участието на българската икономика в приоритетните зони, които определят и приоритетите на научните изследвания. Както бе вече споменато, българските учени работят в такива зони, но по този начин те обслужват със своите знания и постижения бизнеса на други Европейски държави. Тази тенденция на развитие на българската наука в приоритетни направления ще се засилва. Въпросът е как държавата да накара бизнеса у нас да не бяга от тях.  Стратегията не се нуждае само от констатация, че икономиката ни е слаба и бизнесът не е заинтересован да инвестира в науката. Развитието на науката в България е само една брънка от икономическата политика на държавата, так че  Стратегията трябва да предложи механизми за изпълнението на препоръките на ЕС за повишаване  разходите за изследване от бинеса. В противен случай България само ще „стабилизира” позициите си на дъното на таблиците.

 

2. Вторият пример е тясно свързан със статистиката на ЕС по отношение участието на университетите в научните изследвания и анализът на българските експерти (би било добре да се знае кои са консултантите при подготовката на този мателриал). Твърди се, че публичните средства в ЕС се инвестират главно в университетите, докато у нас те отиват предимно в научни организации, където едва 10% се изразходват за същинска научна дейност. Какво се предлага по този въпрос в Глава ІІІ – създаване на университетски научно-изследователски комплекси, които да създадат “трайни връзки между висши училища и други научни звена” Тези данни може и да са верни, но анализът им не е верен, поради което направеното предложение е голословно и лишено от съдържание.

Нека първо видим какво е положението с научните звена в ЕС  и в България. В писмото на акад. Съботинов са изброени някои крупни научни институции в  Германия („Макс Планк”, „Фраунхофер”,”Хелмхолц”, „Юлих”, „ДЛР” и др). Към тях трябва да добавим стотиците изследователски лаборатории към фирми като Сименс, Бош, Форд и т.н. и т.н., които естествено не получават държавни субсидии и работят в сътрудничество с някои униврситети. Какво е положението у нас – 400 ведомствени лаборатории с около 90000 души персонал бяха закрити, БАН намаля на половина, емиграцията продължава вече 20 години (всички тези факти не са споменати в анализа). Логично по брой изследователи/1000 души сме пак на опашката. Къде и защо трябва да създаваме университетски научно-изследователски комплекси при положение, че както е отбелязано в самия документ, нямаме дори “национална методология за отчитане броя на учените заети във висшите училища”. Относно 10-те процента разходи за същинска наука – при положение, че финансирането е толкова ниско, или както е казано в точка 2.5, работи се при “системна недофинансираност на науката”,  трябва първо да се осигурят средства за поддържане на наличната инфраструктура – човешка и апаратна, така че не процентът разходи за същинска наука е нисък, а субсидията за наука.

 

В документа странно се избягва директното назоваване на БАН. Единствено на стр. 19 се казва, че научните звена са над 100, от които 87 на БАН и 24 на СА. Цифрата за БАН е грешна, звената са 68, но дори и тази цифра на фона на общата картина показва доминиращата роля на БАН като най-голямата научна структура, която дава и най-голямата научна продукция. Нека видим какво е състоянието на  публикационнатата дейост, която всяка година се отчита в БАН. Спорд ЕС ние сме на последно място с 180 публикации на 1 млн. население, т.е. с 1360 публикации/година. Не се знае откъде са взети тези данни, но за 2006 г. БАН има 2893 публикации в международни списания, 1664 в сборници издадедени в чужбина,76 монографии, или общо 4633 публикации, което е 42% от общия брой публикации, в който влизат и тези в български издания.  

 

Анализът на Глава ІІІ. “Основни цели и мерки а развитието на научните изследвания в България” показва, че тази глава с изключение на т.1. “Национални научни приоритети” трябва да се напълни със съдържание. В една стратегия  трябва да се маркира не само какво трябва да се направи, но също така как, къде и защо. Както правилно е отбелязано в документа, и през следващите години науката ще продължи да разчита главно на държавата.

 

ЕС доста точно дефинира цели, приоритети, показатели и срокове. Те важат и за нас като член на Съюза.  За да може обаче да се изгради стратегия за наука и да се приложат ефективно утвърдени принципи (обвъзаност на финансирането с научните резултати, подобряване на инфраструктурата, институционално сътрудничество, програмно финансиране и т.н.), първата стъпка на МОН е спешно да направи „мапинг” и анализ на моментното състояние на звената които се занимават с наука, т.е. конкретно за всеки университетски факултет и за всеки институт. Не може да се говори, че до 2013 г. ще се създадат 3 университетски научно-изследователски комплекса, когато дори не се знае броят на учените във висшите училища. Редно е научно-изследователските комплекси и центрове да се изградят там, където има най-добри условия за създаването и функционирането им, все едно дали ще бъдат към висше училище или научна организация. Практиката потвърждава верността на този принцп: в момента приключи първият конкурс на фонд  „Научни изследвания” за създаването на центрове по определени научни приоритети, в който успешно се представиха съвместни колективи от БАН и ВУ. Всяка научна структура търси сътрудничество със силни партньори.

 

От десетина години БАН всяка година прави критичен отчет на дейността на своите звена, т.е. прави самооценка, която дава на държавните институции. За тази своя дейност през последните 2 години БАН получи доста публични критики – как така една институция се самооценявала. В момента БАН се готви за външен одит –доброволно, по свое желание.  Първият етап на тази процедура е именно самооценка. Показателите са подобни на тези по които БАН подготвя своя годишен отчет. Има ли друга научна институция която да прави подобен ежегоден анализ? Би било интересно МОН да даде информация за звената които отчитат ежегодно научната си активност по този начин. 

Данните които БАН публично подава касаят:

 

1. Брой публикации (по видове и място на публикуване)
2. Допълнително финансиране от проекти и договори (Фонд Научни иследвания; министерства, български фирми; организации и фирми в чужбина)
3. Готови за стопанска реализация научни продукти
4. Реализирани научни продукти
5. Проекти с иновационен характер (от 2007 г.)
6. Брой докторанти
7. Участие в подготовка на кадри (висши училища, следдипломна квалификация, школи)
8. Експертна дейност на учени от БАН
9. Брой учени и брой хабилитирани (по напрвления).

 

Опитът на БАН може да послужи като основа за разработването на система за самооценка както на научните звена, така и на учените, което е важно при въвеждането на диференцирано заплащане.

 

Стратегия е нужна, вече имаме истински научни фондове, за които мечтаехме толкова години, нека с взаимните усилия на МОН и на учените ги оползотворим качествено и по предназначение.

 

Академичният клуб предлага БАН да стане инициатор на работна група от представители на научни институции за доработване на документа на МОН за научна стратегия и превръщането му в стратегически документ. Членовете на клуба са готови да съдействат за реализирането на това предложение.

А К А Д Е М И Ч Е Н  Д И С К У С И О Н Е Н   К Л У Б

 

За контакти с АДК:

ст.н.с. І ст. дхн Дария Владикова

Ел. адрес: d.vladikova@bas.bg

Ст.н.с. ІІ ст. д-р Николай Щърбов

Ел. адрес: clf@clf.bas.bg

Сигурна съм във верността на горенаписаното и се гордея с нашите академици. Казват и най мъдрият си е малко прост- така и нашите учени БАН, има недопустима грешка. Писах писмо и не получих отговор. Това високомерие не вещае нищо добро. Защото професията ми е била и е да бъда опора на научните достичения, заедно с моите колеги и изпратеното от мен становище има решаваща стойност за БАН, затова при обсъждане написах "По добре такава академия да бъде закрита" И вие няма да ми обърнете внимание, но... вие ще загубите... не знаете какво губите...
Ако и вие не се интересувате, обмислям да информирам ЕК, затова, че България е единствената страна в ЕС, която си продължава комунистическите традиции в отношението към творчеството... Единствената, която няма ... все едно

Крайно време е да бъде изготвена стратегия за научните изследвания. В България има толкова много умни и кадърни хора, защо трябва да напускат страната като могат да са полезни на държавата.